Свинарят
- Сигурно вътре има пухкаво котенце! Но в първото ковчеже имало само една красива роза.
- О, колко майсторски е изработена! - зашепнали придворните дами.
- Повече от майсторски, направо е великолепна - обадил се императорът.
Но щом докоснала розата принцесата едва не заплакала от обида.
- Ама тате! Тя не е изкуствена!
- Ами да! Пфу, съвсем истинска! - възмутили се и придворните дами.
- Не бързайте да недоволствате. Нека да видим какво има във второто ковчеже - предложил императорът.
Щом го отворили, от него излетял славеят и така прекрасно запял, че никои не би могъл да не го хареса.
- Безподобно! Прелестно! - забърборили госпожиците на френски, защото винаги използвали френски изрази, когато били възхитени от нещо.
- Тази птичка много ми напомня за музикалната кутийка на покойната императрица. Тя пееше като истински славей.
- Да, наистина! - въздъхнал императорът и заплакал като дете.
- Това тук хвърчи из цялата зала, нали не е истинска птичка, а майсторска изработка, направена специално за мен? - важно попитала принцесата.
- Съвсем истинска е, ваше височество! - поклонили се слугите, които донесли подаръците.
- Тогава нека да си лети навън с другите! - казала принцесата и обърнала гръб на пратениците. - На мен такива подаръци не ми трябват!
Но принцът не се отказвал толкова лесно. Намазал лицето си с черна и кафява боя, нахлупил смачкана шапка на главата си и потропал на вратите на двореца.
- Добър ден, ваше височество. Дали няма да се намери тук някаква работа за мен? - попитал той.
- Постоянно се влачат тук всякакви просяци! - отвърнал императирът, но после се замислил.
- Я почакай. Май имам нужда от свинар.
И ето че принцът станал свинар. Настанили го да живее в малка бедна стаичка, долепена до голямата кочина на свинете. Цял ден той седял пред стаичката си и нещо майсторял. Привечер наистина измайсторил едно гърненце,окичено със звънчета, но то било вълшебно. Когато в него се варяло нещо, камбанките звънели и пеели мелодията на една добре позната песен:
Ах, мой мили Августин,
Августин, Августин!
Всичко свърши Августин,
Августин, Августин!
Но още по-интересно било това, че ако подържиш ръка над парата, която излизала от гърненцето, веднага можеш да разбереш какво ядене се готви във всяка къща от града.Принцесата тъкмо се разхождала заедно с благородните госпожици, когато до слуха й достигнала мелодията на песничката "Ах, мой мили Агвустин...", която звънчетата пеели така, сякаш някой с един пръст почуква по клавишите на пиано.
- Ха, това и аз мога да го свиря - казала тя. - Гледай ти, значи нашия свинар е доста образован. Я някоя от вас да иде при него и да попита колко струва този инструмент, на който свири!
Една от госпожиците отишла в задния двор при кочината.
- Колко искаш за това гърненце? - попитала тя, като видяла от къде идва музиката.
- То струва десет целувки от принцесата - отвърнал свинарят.
- Как си позволяваш! - възкликнала госпожицата.
- За по-малко не може! - отвърнал свинарят.
Когато пратеничката се върнала, принцесата нетърпеливо я попитала:
- Е? Какво каза той?
- Дори не смея да го повторя! - отвърнала госпожицата.
- Тогава ми го прошепни на ухото!
И госпожицата го прошепнала.
- Ама че нахал! - разсърдила се принцесата и тръгнала в обратната посока. Но камбанките така примамливо звънели, че...
- Добре де - кисело казала принцесата на госпожицата, - иди го попитай няма ли да ми даде гърненцето срещу десет целувки от моите придворни дами!
- Не, няма! - отвърнал свинарят. - десет целувки от самата принцеса. Иначе гърненцето си остава мое.
- Ама че противно! - въздъхнала принцесата. Но какво да се прави! Обаче вие застанете около нас, за да не ни види някой от двореца!
Девойките наобиколили принцесата и я закрили с пищните си рокли. Свинарят получил от нея десет целувки, а тя от него гърненцето.
Ей че веселба настанала! Цяла вечер, а също и на следващия ден момичетата се забавлявали. Не сваляли гърненцето от огъня и в целия град не останала нито една кухня, за която да не знаели какво се готви там.
Госпожиците подскачали и пляскали с ръце:
- Знаем, знаем кой ще яде вкусна супа, кой баница! Знаем, знаем за кого има пържола и за кого каша! Колко е забавно!
- Само че си дръжте езика зад зъбите! - напомнила им принцесата. - Та аз съм дъщеря на самия император!
- Разбира се! Как иначе! - възкликнали всички.
А свинарят, тоест принцът (но нали всички го смятали за свинар), без да губи време измайсторил вълшебна свирка. Трябвало само някои да духне в нея и тя сама започвала да свири всички полки и валсове, които били известни в двореца на баща й и на съседните владетели.
- Каква прелест! - ахнала принцесата. - Колко много мелодии! Не съм чувала толкова изящен звук! На какъв ли инструмент свири пък сега? Идете и го попитайте за колко ще ми го продаде! Но повече няма да го целувам!
- Той иска сто целувки от принцесата! - докладвала госпожицата, която отишла да пита свинаря.
- Какво? Да не си е загубил ума? - ядосала се принцесата и понечила да отмине, но направила две-три крачки и спряла.
- Трябва да поощрявам изкуството - въздъхнала тя. - Нали съм дъщеря на императора. Кажете на този свинар, че аз като миналия път ще го целуна десет пъти, а останалите целувки ще получи от моите придворни дами.
- Само че ние не искаме да го целуваме! - възроптали момичетата.
- Млъкнете! - прекъснала ги принцесата. - Щом аз мога да го целувам и вие ще го направите! Не забравяйте, че се храните на моята трапеза и аз плащам за хубавите ви рокли!
Пратеничката трябвало отново да отиде при свинаря, за да му предаде думите на принцесата.
- Сто целувки от принцесата! - повторил той.
- О, господи! Застанете пак окло нас - наредила принцесата.
Момичетата ги наобиколили и свинарят започнал да я целува.
- Какво са се скупчили край кочината? - попитал императорът като излязал на балкона. Той потъркал очи и си сложил очилата. - Това са госпожиците придворни дами. Каква ли щуротия са намислили? Трябва да отида да видя!
Отишъл в задния двор и тихичко се приближил до момичетата. Никоя от тях не го забелязала, защото всички били заети да броят целувките.
- Що за шегичка е това! - викнал императорът, като видял, че дъщеря му се целува със свинаря точно в момента когато той получавал осемдесет и шестата целувка. - Марш от тука! - гневно се разкрещял той и изгонил от владенията си и принцесата, и свинаря.
Принцесата се разплакала, свинарят се затюхкал, а ситен дъждец ръсел и двамата.
- Ах, горката аз! - хленчела принцесата. - Защо не се омъжих за онзи красив принц! Как можа да ми се случи това!
Свинарят се скрил зад близкото дърво, избърсал черната и кафявата боя от лицето си, сменил парцаливите дрехи и се явил пред принцесата в своите кралски одежди. Той бил наистина такъв хубавец, че принцесата му направила реверанс.
- Благодаря за изискания поклон - казал той, - но ти заслужаваш само презрението ми! Отнесе се толкова високомерно с един истински принц, не оцени нито розата, нито славея, които ти подарих, а се съгласи да целуваш един мръсен свинар заради напълно безполезни щуротийки. Затова получи, каквото заслужаваш!И се върнал в своя дворец, като здраво затворил и дори заключил вратата след себе си. А на принцесата не и оставало нищо друго, освен със сълзи на очи да си припява:
Ах, мой мили Августин,
Всичко, всичко свърши!
