наеш какво е лупа, нали? Това е едно кръгло стъкло като стъклата на очилата, което прави нещата да изглеждат стотици пъти по-големи, отколкото са в действителност. Когато човек разгледа през лупа капка вода от езерото, тогава ще забележи вътре в нея хиляди странни животинки, които иначе не се виждат, макар че са там. Честна дума. Сякаш пред теб стои цяла чиния със скариди, които се прескачат една друга, яростно трият крачката и пипалцата си, гърбовете и коремчетата си една о друга и въпреки това са радостни и се забавляват всяка по своему.
Живееше едно време един стар човек, когото всички наричаха Буба Лази, защото така си му беше името. Той винаги се опитваше да направи най-доброто, а когато не можеше, прибягваше до силата на магията.
И така един ден той гледаше през лупата си капка вода, взета от една локва в канавката. Ах, колко буби лазеха вътре! Хиляди малки животинки подскачаха, прескачаха се, дърпаха се, ядяха се.
– Но това е отвратително! – възкликна старият Буба Лази. – Не могат ли да се научат да живеят в мир и разбирателство, без да си пречат!
И той започна да мисли как да ги накара да станат по-добри, но нищо не му хрумваше. Накрая реши, че трябва да направи магия.
– Ще ги боядисам, за да се виждат по-добре – реши той и пусна във водната капка една капка червено вино, което беше всъщност кръв от вещици, но от най-скъпата, която струваше цели два шилинга.
Така всичките животинки станаха розово-червени, а водната капка заприлича на голям град, из който се щураха голи хора.
– Какво е това? – попита един друг стар магьосник, който си нямаше име, но това беше и най-доброто му качество.
– Ако можеш да се досетиш какво е – отвърна Буба Лази, – ще ти го подаря. Но не е никак лесно, ако човек предварително не знае.
И магьосникът без име погледна през лупата. Наистина, сякаш пред него се откри цял един град, в който хората тичаха голи на всички страни. Беше ужасно, но още по-ужасно беше да се гледа как единият бута другия, как се щипеха, дърпаха, дращеха и хапеха. Който беше най-отдолу искаше да отиде най-отгоре, а тези отгоре се стремяха надолу.
– Виж, виж, този има по-дълъг крак от моя! Хам! Няма го вече! А там има един с малка пъпчица зад ухото, малка невинна пъпчица, но го боли. Нека го заболи повече!
И всички се нахвърлиха върху пъпчицата и започнаха да я драскат и дърпат и накрая изядоха животинчето само заради малката му пъпчица. А едно друго седеше настрана като малка девойка и искаше просто да го оставят на спокойствие. Но, не – избутаха и девойката напред, мъкнаха я насам-натам, подмятаха я и накрая разкъсаха и нея!
– Много интересно! – заяви магьосникът.
– Да, но какво мислиш, че е това? – попита Буба Лази. Можеш ли да се досетиш?
– Съвсем ясно е! Това е Копенхаген или някой друг голям град. Всички те толкова си приличат. Това е животът в един голям град!
– Това е вода от канавката! – отвърна Буба Лази.
