Василиса Прекрасна

В едно царство-господарство живял търговец. Дванадесет години бил женен той и добил само една дъщеря, Василиса Прекрасна. Когато майката се споминала, момичето било на осем години. Умирайки, тя повикала момичето при себе си, измъкнала изпод одеялото кукла, дала й я и казала:

- Слушай, Василиске! Помни и изпълни последните ми думи. Аз умирам и заедно с родителската благословия ти оставям тази кукла. Носи я винаги със себе си и на никого не я показвай, а когато те застигне някаква беда, дай й да яде и я помоли за съвет. Ще се нахрани тя и ще ти каже с какво да си помогнеш в нещастието.

След това майката целунала дъщеря си и издъхнала.

След смъртта на жена си търговецът поскърбил, както трябвало, а след това започнал да мисли как да се ожени повторно. Той бил добър човек; не му липсвали кандидатки, но най-много му харесала една вдовичка. Тя била вече на възраст, имала две свои дъщери, почти връстници на Василиса - била и домакиня, и опитна майка. Търговецът се оженил за вдовицата, но се излъгал и не открил в нея добра майка за своята Василиса. Василиса била най-голямата красавица в селото; мащехата и сестрите й завиждали на красотата, мъчели я с всевъзможна работа, за да измършавее от работата, а от слънцето и вятъра да почернее.

Василиса всичко понасяла безропотно и с всеки ден ставала все по-хубава и по-румена, междувременно мащехата и дъщерите й слабеели и грознеели от злоба, независимо че седели без да си мръднат пръста, като господарки. Как ставало това? На Василиса й помагала нейната кукличка. Без помощта й как щяла девойката да се справи с всичката тази работа! Затова се случвало Василиса да не яде, за да остави на куклата най-вкусната мръвка, и вечер, затваряйки се в своето килерче, където живеела, я гощавала и й приказвала: - Ето, кукличке, хапни си и чуй за моята беда! Живея в бащиния дом и няма за мен никаква радост.Злата мащеха иска да ме затрие от белия свят. Научи ме, как да живея и какво да правя?

Кукличката ще хапне, после ще й даде съвет и ще й помогне в бедата, а сутринта ще свърши всичката работа вместо Василиса; тя пък само си почива на сянка, събира цветенца, а на нея вече и лехите са й оплевени, зелето е полято, и вода е донесена, и печката е запалена. Кукличката ще й покаже и билка против почерняване. Добре си живеела тя със своята кукличка. Минали няколко години, порасла Василиса. Всички момци в града я искали за жена, а на доведените дъщери никой не обръща внимание. Мащехата злобеела още повече от преди и на всички момци казвала: "Няма да омъжа малката преди големите!" А като изпращала кандидатите, си изкарвала яда на Василиса с бой. Но веднъж на търговеца му се наложило да замине задълго по търговски дела. Мащехата се преместила в друга къща; край къщата имало гъста гора, в гората на поляна стояла къщичка, а в къщичката живеела Баба Яга. Тя не допускала никого до себе си и ядяла хората като пиленца. Като се преместили в новата къща, мащехата току изпращала за нещо в гората омразната й Василиса, но тя винаги се връщала благополучно вкъщи: кукличката й показвала пътя, за да не се окаже при къщичката на Баба Яга. Дошла есента. Мащехата раздала на всичките три момичета вечерна работа:едната накарала да плете дантела, другата - да плете чорапи, а Василиса -да преде. Загасила огъня навсякъде в къщата, оставила само една свещица там,където работели девойките, а тя легнала да спи. По някое време свещицата започнала да загасва. Една от доведените дъщери взела щипците, уж за да оправи светлината, а вместо това, по заръка на майка си, загасила свещта.

- Какво да правим сега? - казвали девойките.- Няма огън никъде в цялата къща, а не сме си свършили работата. Трябва да изтичаме за огън при Баба Яга!

- На мен ми е светло от топлийките - казала тази, която плетяла дантелата.-Аз не отивам!

- И аз няма да отида, - казала тази, която плетяла чорапи, - на мен от куките ми е светло! - Ти трябва да отидеш за огън, - завикали и двете, - тръгвай към Баба Яга!- и изгонили Василиса от стаята.

Василиса отишла в своето килерче, сложила пред куклата приготвената вечеря и рекла: - Ето, кукличке, хапни си и чуй за моята беда: изпращат ме за огън при Баба Яга. Тя ще ме изяде!

Куклата си хапнала, а очите й заблестели като свещици.

- Не бой се, Василиске!- казала тя.- Отивай където те пращат, само ме дръж винаги при себе си. С мене нищо няма да ти се случи у Баба Яга.

Приготвила се Василиса, сложила кукличката в джоба си и, като се прекръстила, навлязла в гъстата гора. Върви тя и трепери. Изведнъж край нея минал конник: самият той бял, облечен в бяло, конят под него - бял и сбруята на коня - бяла - навън започнало да се развиделява. Вървяла тя нататък и покрай нея минал друг конник: самият той - червен, облечен в червено и на червен кон - започнало слънцето да се издига. Василиса вървяла през цялата нощ и целия ден и чак на следната вечер излязла на полянката, където стояла къщичката на Баба Яга. Оградата около къщата била от човешки кости, на оградата стърчат човешки черепи с очи. Вместо стълбове на вратата - човешки крака,вместо резета - ръце,вместо ключалка - уста с остри зъби.Василиса онемяла от ужас и застанала вцепенена.

Изведнъж минава пак конник: самият той черен,целият облечен в черно и на черен кон.Препуснал към вратата на Баба Яга и изчезнал, като че в земята потънал - паднала нощта. Но тъмнината не продължила дълго: засветили очите на всички черепи на оградата и на цялата поляна станало светло като по пладне. Василиса треперела от страх, но като не знаела къде да бяга, си останала на мястото.

Скоро се чул в гората страшен шум: дърветата се огъвали, сухи листа хрущяли, показала се от гората Баба Яга - лети в дървен хаван, гребе с чукалото и замита следите с метла. Приближила вратата, спряла се и душейки наоколо, завикала:

- Фу, фу! Мирише на руски хора! Кой е тук?

Василиса се приближила към старицата със страх и, покланяйки се ниско, казала:

- Това съм аз, бабо! Доведените ми сестри ме пратиха за огън при тебе.

- Добре,- казала Баба Яга,- знам ги аз тях, поживей при мен, поработи и тогава ще ти дам огън, ако ли не - ще те изям!

След това викнала на вратата:

- Ей, спуснете се, резета мои здрави, отворете се, врати мои широки!

Вратите се отворили и Баба Яга влязла, подсвирквайки си, а след нея влязла Василиса; след това всичко пак се затворило.

Като влязла в стаята, Баба Яга се протегнала и казала на Василиса:

- Вади всичко, което е в печката, искам да ям!

Василиса запалила борина от черепите на оградата и започнала да вади приготвените ястия, а те били приготвени за десетима. От мазето донесла квас, медовина, бира и вино. Всичко изяла и изпила старицата, а на Василиса оставила само малко чорба и комат хляб с парченце свинско.

Приготвила се Баба Яга да ляга да спи и казва:

- Утре като замина, да изметеш къщата, да приготвиш обеда, да изпереш, а след това вземи крина пшеница и я изчисти от къклицата. Всичко да е направено, ако ли не - ще те изям!

След тази заповед Баба Яга захъркала, а Василиса сложила пред куклата остатъците от вечерята на старицата и, заливайки се в сълзи, казала:

- Ето кукличке, хапни си и чуй за моята беда! Баба Яга ми даде тежка работа и заплашва да ме изяде, ако не изпълня всичко. Помогни ми! Куклата отговорила:

- Не бой се, Василиса Прекрасна! Вечеряй, помоли се и легни да спиш, утрото е по-мъдро от вечерта!

Раничко се събудила Василиса, а Баба Яга вече била станала; погледнала през прозореца - очите на черепите загасват. Ето, минал белият конник и съвсем се съмнало. Баба Яга излязла на двора, свирнала и пред нея се явил хаванът с чукалото и метлата. Преминал червеният конник - изгряло слънцето. Баба Яга се качила в хавана и излязла от двора, гребе с чукалото и замита следите с метлата. Останала Василиса сама, огледала дома на Баба Яга, почудила се на изобилието от всичко и се спряла замислена: с каква работа да се залови най-напред? Гледа тя, а всичката работа вече е свършена, кукличката отделяла последните зърна къклица.

- Ах ти, избавителко моя! - казала Василиса на куклата. -Ти ме спаси от беда!

- Трябва само да приготвиш обяда, - отговорила куклата, като влизала в джоба на Василиса, - сготви с божията помощ, пък после почивай колкото искаш!

Привечер Василиса сложила масата и зачакала Баба Яга. Започнало да се мръква, минал край вратите черният конник и съвсем се стъмнило, само очите на черепите светели. Заогъвали се дърветата, захрущели листата - идва Баба Яга. Василиса я посрещнала.

- Всичко ли е свършено? - питала Баба Яга.

- Сама се убеди, бабо! - промълвила Василиса.

Баба Яга всичко огледала, видяла, че няма за какво да се разсърди и казала:

- Е, добре! - След това извикала: - Верни мои слуги, сърдечни приятели, смелете ми пшеницата!

Появили се три чифта ръце, взели пшеницата и я отнесли далеч от очите им. Баба Яга се нахранила, приготвила се да ляга да спи и отново наредила на Василиса:

Утре свърши същото, което и днес, и освен това вземи мак от килера, изчисти го от пръстта зърно по зърно, някой от злоба го е размесил с пръст. Казала старицата, обърнала се към стената и захъркала, а Василиса се заела да храни своята кукличка. Тя хапнала и й казала като вчера:

- Моли се на Бог и лягай да спиш; утрото е по-мъдро от вечерта, всичко ще бъде свършено, Василиске!

Сутринта Баба Яга отново заминала с хавана, а Василиса и куклата веднага свършили всичката работа. Старицата се върнала, огледала всичко и викнала:

- Верни мои слуги, сърдечни приятели, изстискайте от мака масло!

Появили се три чифта ръце, взели мака и го отнесли далеч от очите им.

Баба Яга седнала да обядва; тя яде, а Василиса мълчи.

- Защо нищо не ми казваш? - казала Баба Яга.- Стоиш като няма!

- Не смеех, - отговорила Василиса, - а ако разрешиш, ще ми се да те питам за някои неща.

Питай, но не всеки въпрос води до добро: ако знаеш много, бързо ще остарееш!

- Искам да те питам, бабо, само за това, което видях. Когато идвах към теб, ме изпревари конник на бял кон, самият той - бял и в бяла дреха. Какъв е той?

- Това е ясният ми ден! - отговорила Баба Яга.

- След това ме изпревари друг конник на червен кон, самият той - червен и в червено облечен. А той кой е?

- Това е червеното ми слънце! - отговорила Баба Яга.

- А какъв е черният конник, който ме задмина при самите ти врати, бабо?

- Това е тъмната ми нощ - всички те са ми верни слуги.

Василиса се сетила за трите чифта ръце и мълчала.

- Защо не питаш още нещо?- питала Баба Яга.

- И това ми стига. Ти сама, бабо, каза, че ако човек знае много, бързо остарява.

- Добре,- казала Баба Яга,- че питаш само за това, което си видяла вън от двора, а не вътре! Не обичам да ми изнасят тайните от къщата, а много любопитните ги ям! Сега аз ще те попитам как успяваш да свършиш всичката работа.

- Помага ми благословията на майка ми - отговорила Василиса.

- Ето каква била работата! Махай се, благословена дъще! Не ми трябват благословени!

Измъкнала тя Василиса от стаята, избутала я пред външните врати, като й подала един от черепите с горящи очи от оградата. Хукнала към къщи Василиса на светлината на черепа, който угаснал едва щом настъпило утрото. Накрая, към вечерта на другия ден, се добрала до дома си.

Приближавайки към къщи, тя поискала да хвърли черепа, като си мислела, че вкъщи вече не се нуждаят от огън. Но в този момент от черепа се чул тих глас:

- Не ме хвърляй, занеси ме на мащехата си!

Тя погледнала къщата на мащехата си, не видяла в нито един прозорец светлинка и решила да влезе вътре с черепа. За пръв път я посрещнали ласкаво, като й разказали, че откакто тя заминала, в къщата не било имало огън - сами не могли да запалят, а ако донесели от съседите, угасвал щом влезели в стаята. Мащехата казала:

- Твоят огън сигурно ще се задържи.

Внесли черепа в стаята, а очите му така гледат мащехата и дъщерите й, та чак парят. Те хукнали да се крият, но очите навсякъде ги намирали.

До сутринта се превърнали на въглени, само Василиса била жива и здрава.

Сутринта тя закопала черепа в земята, заключила къщата и отишла в града, а там останала да живее при една самотна старица и да чака баща си.

Веднъж тя казала на старицата:

- Скучно ми е без работа, бабке! Иди ми купи от най-хубавия лен, че поне да преда.

Старицата купила хубав лен и Василиса започнала работа. Така й спори, че преждата излиза равна и тънка като косъм. Събрала се много прежда, време било и да се тъче, но няма такива бърда, които да стават за Василисината прежда, а и никой не се хваща да ги направи. Василиса помолила своята кукла за помощ, а тя й казала:

- Добре, донеси ми някакво старо бърдо и косъм от конска грива - всичко ще ти направя.

Василиса намерила каквото трябва и легнала да спи, а куклата през нощта приготвила чуден стан.

Към края на зимата платното било изтъкано и то толкова тънко, че минавало през иглени уши. През пролетта го избелили и Василиса казала на старицата:

- Продай, бабке, това платно, а парите остави за себе си.

Старицата, като погледнала платното, възкликнала:

- Не, дете, такова платно освен царя, никой друг не заслужава. Ще го занеса в двореца.

Отишла старицата до царския палат и все пред прозорците минава.

Видял я царят и попитал:

- Какво ти трябва, бабке?

- Ваше царско величество, - казала старицата, - донесла съм разкошна стока и не искам да я покажа на никого друг, освен на теб. Царят заповядал да пуснат старицата при него и много се учудил, като видял платното.

- Какво искаш за него?- попитал царят.

- То няма цена, царю-господарю. Нося ти го в дар.

Благодарил царят на старицата и я отпратил с богати дарове.

Решили да шият на царя от това платно ризи. Скроили ги, но не могли да намерят шивачка да ги ушие. Дълго търсили и накрая царят повикал старицата и казал:

- Щом си могла да изпредеш и изтъчеш такова платно, ще можеш да направиш от него и ризи.

- Не аз съм прела и тъкала платното.- казала старицата.- Това е работа на момичето, което съм осиновила.

- Е, нека ги ушие тя!

Върнала се старицата вкъщи и разказала всичко на Василиса.

- Знаех си, - казала Василиса, - че тази работа няма да стане без моите ръце.

Затворила се в стаята си и се захванала за работа. Шила тя без умора и скоро дузина ризи били готови.

Старицата занесла на царя ризите, а Василиса се измила, вчесала се, облякла се и седнала пред прозореца. Седи и чака какво ще стане. И що да види: на двора със старицата идва царски слуга, влязъл в стаята и казал:

- Царят-господарят иска да види майсторката, която е измайсторила неговите ризи и лично да я награди.

Отишла Василиса и се явила пред очите на царя. Щом я видял, той веднага се влюбил безпаметно в нея.

- Не, красавице моя! - казал той. - Няма да се разделя с теб, ти ще ми бъдеш жена.

Хванал Василиса за ръцете, сложил я да седне до него, а после вдигнали сватба. Скоро се завърнал и бащата на Василиса, зарадвал се на нейната съдба и останал да живее при дъщеря си. Василиса взела при себе си и старицата, а куклата до края на живота си носила в джоба си.