Адам и Ева

След Дървото на живота Господ създал здравеца, босилека и останалите треви. После направил човек от пръст и го оставил да съхне. Но Дяволът се промъкнал скришом и пробил човека с шило на четиридесет и едно места.
По едно време дошъл, Господ, за да вдъхне душа на човека, но душата не се задържала. Той се досетил за причината, набрал треви и запушил четиридесетте дупки, само една останала отворена. Вдъхнал душа на човека и му дал име - Адам. Той се изправил и попитал:
- Боже, защо не запуши и тази дупка? Господ му отговорил:
- Тази дупка е за смъртта. През нея ще излиза душата. Тревите, с които били запушени дупките, станали лековитите билки. Господ насадил една чудесна градина, за има къде да живее Адам. Нарекъл я Рай. После за един ден създал всички животни.
- Адаме, Адаме - казал Господ, - ето пред теб ще минат всички животни на земята. Ти ще им дадеш име и ще си избереш едно от тях за другар. С него заедно ще преживеете дните си.
Седнал Адам и пред него започнали да минават всички живи твари.
- Я проговорете бе, животинки - им рекъл Адам, - да ви чуя гласовете.
Всички проговорили, всяко с гласа, който му дал Господ. Според този глас Адам им давал име.
Първи дошли птиците: „гу-гу" загукала гугутката и Адам я нарекъл гугутка. Заграчил гарванът: „гра, гра" и получил името гарван. Закукала кукувицата: „ку-ку" и първият човек я кръстил кукувица. Така всички живи същества получили имената си, но Адам не си харесал никое за другар.
По едно време дошъл Господ и го попитал дали е свършил работата, която му е възложил.
- Дадох имена на животните, но другар не си намерих.
- Легни си почини, Адаме! - казал Гопод. - Като се наспиш и станеш, дано си харесаш някое.
Адам легнал и заспал. Господ му извадил едно ребро и от него направил жената. Като се събудил, Адам видял пред себе си същество като него - само че много по-красиво, нежно като цвят и с дъги коси, които имали цвят на узряло жито. Адам дал име на първата жена - Ева.
Дяволът завидял на Господа и за да не падне по-долу, направил вълк от пръст, но колкото и да се мъчел, не успял да му вдъхне душа.
По това време Господ му отишъл на гости. Дяволът, като искал да се похвали, че и той може нещо да направи, рекъл на вълка:
- Стани, захапи Бога за крака!
Но вълкът не помръднал. Господ го погледнал и рекъл:
- Стани, хвани врага за крака!
Вълкът скочил и захапал единия крак на Дявола, затова той е куц.
Дяволът се разсърдил и казал:
- Не може повече да живеем заедно. Дай да си разделим света наполовина. Земята да е моя, а небето твое. Да разделим и човеците - ти ще владееш живите, а аз мъртвите.
- Нека бъде така, както ти рече - отговорил Господ.
- Добре, но да напишем това на камък.
Господ написал казаното на каменна плоча и я дал на Дявола