Овчарят и неговата жена
Публикуван на:
Последна редакция:
Върху една стара круша паднал гръм и запалил синора. Пламнали лозините, къпините и трънаците. Разбягали се зайците, които се криели в трънаците, отлетели птичките от гнездата си, в пламъците останала само една отровна змия - пепелянка. Тя се гърчела в огъня и жаловито съскала. Наблизо минал един овчар. Змията, като го видяла, почнала да писка:
- Моля ти се, овчарко, направи ми една добрина: спаси ме от пламъците на огъня!
- Защо да не помогна на тази змия? - си рекъл овчарят. - И тя носи душа.
И като мушнал дългата си тояга в огъня, викнал на змията:
- Мини по този мост!
Змията бързо се усукала около овчарската тояга и се измъкнала от пламъците, но щом наближила ръката на овчаря, наместо да тупне на земятя, тя запълзяла нагоре по ръкава му и се увила около шията му.
- Ах! - извикал уплашен овчарят. - Тъй ли се отплащаш за доброто, което ти сторих? Право казват хората: на зла круша - зъл прът.
Но змията допряла главата си до ухото му и рекла:
- Аз съм тежко обгорена и не мога да пълзя. Отнеси ме в планинската пещера, където живее моят баща - старият синорник. Той е господар на всичките змии в тая земя. Като му разкажа какво добро си ми направил - ще те награди богато. Хайде!
- Ами кой ще пази стадото ми? - попитал овчарят.
- Не бой се за стадото. Там, където има огън, вълци не смеят да наближат. Докато гори синорът - вълци няма да дойдат.
Тръгнал овчарят към планинската пещера. Помъкнал змията. Когато наближил усойната пещера, змията му рекла:
- Моят баща има много злато и скъпоценни камъни. Той ще иска да ти напълни торбичката с имане, но ти му кажи, че не ламтиш за съкровища, а искаш само едно: да разбереш езика на птиците и животните. Послушай ме, няма да сбъркаш.
Стигнали пещерата. Нейният вход бил затворен с вратник, изплетен от змии. Пепелянката захванала да съска и змиите, щом я видели, почнали бързо да се разплитат. Сторили й път.
Старият синорник, с коронка на главата, като видял дъщеря си, пролял сълзи от умиление.
- Къде се губиш дъще? - попитал той.
Пепелянката му разказала всичко за гърма, за пламналия синор и за милостивия овчар.
Синорникът се обърнал към овчаря:
- Ти си избавител на моята дъщеря. Казвай, каква награда искаш - злато, сребро или скъпоценни камъни?
- Аз искам - отговорил овчарят - само едно нещо: научи ме как да разбирам езика на птичките и на животните. Друго не ми трябва.
- Не бива да искаш такова нещо - поклатил глава загрижено синорникът, - защото ако кажеш някому какво си приказват птиците или животните, мигом ще умреш. Откажи се!
- Не се отказвам. Дай ми тая награда или прощавай. Ще си отида и без награда!
- Тъй не бива!Не мога аз да изпроводя без награда спасителя на дъщеря си - извикал синорникът. - Отвори си устата!
Овчарят си отворил устата. Старият синорник навирил нагоре главата си и духнал три пъти в отворената овчарска уста.
- Сега - рекъл той - ти ще разбираш езика на всяка птица, на всяко животно и на всяка буболечка. Но внимавай добре и пази тайната!
Овчарят се простил с главатаря на змиите, поклонил се на неговата дъщеря, пепелянката, и излязъл от пещерата. Змиите, които пазели пещерата, мигом се заплели, направили жив вратник и затворили входа. Като вървял през гората, овчарят напрягал слух, чувал гласовете на на птиците и разбирал всичко, което си приказвали помежду си. Радостта му била голяма, защото проумявал и думите на песните им. Когато стигнал до нивата, където оставил стадото си - синорът бил вече изгорял.
Седнал овчарят под едно дърво и се поизлегнал върху дънера му - да се отмори. В туй време долетели два черни гарвана. Те кацнали върху по-горния клон и си заговорили на своя гарвански език.
- Виждаш ли тоя овчар? - изгракал по-старият гарван. - Той пасе чужди овце и се храни с просеник. Лежи си сиромахът под дървото и не знае, че на два разкрача от него има цяла делва с жълтици.
- Що щат тия пари там? - попитал вторият.
- Преди сто години трима души разбойници превариха един търговец, утрепаха го, взеха му парите и ги заровиха под голямата круша. Аз тогава бях малко гарванче като тебе. Стоях пак на този клон и гледах. Заровиха жълтиците тримата разбойници, заминаха пак по обир и вече не се върнаха. Трябва да са ги утрепали някъде.
Като чул тия думи, овчарят скочил, затекъл се към дома си и подир малко се върнал с един търнокоп. Започнал да копае, изкопал делвата, напълнил си торбичката с жълтици и слязъл в село. Купил си цяло стадо овце, издигнал си нова къща, задомил се и казал сбогом на сиромашията.
Един ден някогашният овчар си спомнил за своите другари, които пасат стада в планините и се хранят само с просеник.
- Жено - рекъл той, - замеси една бяла погача, разточи вита баница и заколи по-хубавата кокошка. Довечера ще имаме гости.
- Кого смяташ да поканиш на вечеря?
- В планината имам трима добри приятели - овчари. Сиромаси хора. Цяла година ходят подир овцете на своите чорбаджии и за труда си получават само сух просеник. Нека похапнат хубаво на моята трапеза. И те са хора.
Запретнала се домакинята и приготвила вечерята, а той отишъл в планината и поканил старите си другари.
- Идете, бретя, у дома. Жена ми е приготвила добра вечеря. Нахранете се хубаво и идете да се видите с домашните си. За нищо не берете грижа.
- А кой ще пази стадата ни тази нощ? - попитали овчарите.
- Аз ще ги пазя.
Овчарите слезли към селото, а пазачът прибрал стадата и легнал в кошарата. Кучетата дремели между овцете. По едно време от гората се навървили пет- шест големи вълка. Наближили оградата на кошарата и започнали да си говорят помежду си:
- Хайде да грабнем по едно агне! - предложил по-гладният.
- Да грабнем, но между овцете лежат злите овчарски кучета. Много са опасни, по-добре да не ги закачаме! - обадил се друг вълк.
- Елате братя вълци - дигнало се едно от младите овчарски кучета, - изберете си по-охранените агнета. Ний ще мълчим, ако ни обещаете, че в гората ще изядем агнетата заедно. И ние искаме да си похапнем агнешко месо.
Между кучетата се намирал един стар пес само с два зъба в устата.
- Дума да не става! - скочил песът и козината му настръхнала. - Додето стоят тия два зъба в устата ми, не ще позволя косъм да падне от вълната на агнетата.
И почнал да лае толкова силно, че вълците се уплашили, подвили опашки и побягнали пак в гората.
На другия ден, когато се завърнали овчарите от село, оня, дето им вардел стадата, поръчал да вържат по един камък върху шиите на младите кучета и да ги издавят в дълбокия вир. Да оставят живо само старото куче с двата зъба. Овчарите го попитали каква вина имат кучетата, но той отсякъл с ръка:
- Не ме питайте, то си е моя тайна. Повярвайте ми, че го правя за добро - и се прибрал в село.
Овчарите изпълнили поръчката му. Останали само с едно старо, но вярно куче.
Прибрал се стопанинът в къщи и рекъл на жена си:
- Искаш ли да се поразходим до лозето?
- Искам - отвърнала жената.
Оседлал той жребеца и кобилата си, помогнал на жена си да се качи на кобилата, а той яхнал жребеца. Потеглили към лозето. По пътя кобилата изостанала надире. Конят се обърнал и почнал да я хока:
- Бързай, мари, защо изоставаш? Както се влачиш, до довечера няма да стигнем лозето.
- На тебе ти е лесно, но питаш ли мене? - изпъшкала кобилата.
- Защо?
- Защото ти носиш само един човек, а пък аз нося трима: господарката, нейното неродено бебе и моето неродено конче.
Като чул тия думи, стопанинът почнал високо да се смее.
- Защо се смееш? - попитала го жена му.
- Не мога да ти кажа - отвърнал той.
- Моля ти се, кажи ми.
- Не бива.
- Защо не бива?
- Защото ако ти кажа - ще стане нещо лошо.
- Да става каквото ще!Аз искам да ми кажеш, защото съм ти жена и трябва да зная всичките ти тайни. Ако не ми кажеш, ще се хвърля в дълбокия вир, дето овчарите тая сутрин издавиха кучетата.
Нямало що да прави бедният човек и склонил да й каже тайната вечерта, като се върнат в къщи. Разходили се до лозето, набрали една кошница грозде и обърнали конете назад. Върнали се в къщи. Жената пак го подхванала:
- Казвай сега защо се засмя, когато отивахме към лозето!
- Почакай малко да изкопая един трап! - отвърнал мъжът, изкопал една яма, човешки бой дълбока, и легнал в нея.
Тъкмо в туй време от кошарата пристигнало старото куче с двата зъба. Като разбрало какво ще става, то легнало до трапа и почнало жално да вие. Жената влязла в къщи, отчупила половин хляб и го хвърлила към кучето, за да млъкне. Кучето продължило да вие, без да помирише хляба. Тогава петелът дотърчал от бунището, заловил се да кълве хляба и закъткал кокошките. След като изкълвал хляба, той подскокнал на плета, плеснал с криле и почнал да кукурига.
- Какво ти е толкова додражало? Не виждаш ли, че нашия стопанин лежи в трапа и се гласи да умре? - укорило го старото куче.
- Нека умре, щом като не може да се разбере с жена си. Аз имам четиридесет жени - ярки и квачки, и мога да кажа, че всичките ме слушат. Когато намеря някъде зърна за кълване, викам ги и те да кълват, затуй ме уважават. А пък нашият стопанин не може да се разбере с една жена. Защо не й каже, че ще умре ако издаде тайната?
Като чул думите на петела, стопанинът скочил, измъкнал се от ямата и рекъл на жена си:
- Слушай, жено, щом ти кажа тайната, която зная - свършено е с мене.
- Какъв е този трап? - попитала жената.
- Този трап ще бъде моят гроб.
- Ах, мъжо, мъжо, какво щяхме да направим! Мълчи, мъжо, мълчи! Не искам да ти зная тайната, само бъди жив и здрав! - викнала жената и го накарала по-скоро да зарине ямата.
- Моля ти се, овчарко, направи ми една добрина: спаси ме от пламъците на огъня!
- Защо да не помогна на тази змия? - си рекъл овчарят. - И тя носи душа.
И като мушнал дългата си тояга в огъня, викнал на змията:
- Мини по този мост!
Змията бързо се усукала около овчарската тояга и се измъкнала от пламъците, но щом наближила ръката на овчаря, наместо да тупне на земятя, тя запълзяла нагоре по ръкава му и се увила около шията му.
- Ах! - извикал уплашен овчарят. - Тъй ли се отплащаш за доброто, което ти сторих? Право казват хората: на зла круша - зъл прът.
Но змията допряла главата си до ухото му и рекла:
- Аз съм тежко обгорена и не мога да пълзя. Отнеси ме в планинската пещера, където живее моят баща - старият синорник. Той е господар на всичките змии в тая земя. Като му разкажа какво добро си ми направил - ще те награди богато. Хайде!
- Ами кой ще пази стадото ми? - попитал овчарят.
- Не бой се за стадото. Там, където има огън, вълци не смеят да наближат. Докато гори синорът - вълци няма да дойдат.
Тръгнал овчарят към планинската пещера. Помъкнал змията. Когато наближил усойната пещера, змията му рекла:
- Моят баща има много злато и скъпоценни камъни. Той ще иска да ти напълни торбичката с имане, но ти му кажи, че не ламтиш за съкровища, а искаш само едно: да разбереш езика на птиците и животните. Послушай ме, няма да сбъркаш.
Стигнали пещерата. Нейният вход бил затворен с вратник, изплетен от змии. Пепелянката захванала да съска и змиите, щом я видели, почнали бързо да се разплитат. Сторили й път.
Старият синорник, с коронка на главата, като видял дъщеря си, пролял сълзи от умиление.
- Къде се губиш дъще? - попитал той.
Пепелянката му разказала всичко за гърма, за пламналия синор и за милостивия овчар.
Синорникът се обърнал към овчаря:
- Ти си избавител на моята дъщеря. Казвай, каква награда искаш - злато, сребро или скъпоценни камъни?
- Аз искам - отговорил овчарят - само едно нещо: научи ме как да разбирам езика на птичките и на животните. Друго не ми трябва.
- Не бива да искаш такова нещо - поклатил глава загрижено синорникът, - защото ако кажеш някому какво си приказват птиците или животните, мигом ще умреш. Откажи се!
- Не се отказвам. Дай ми тая награда или прощавай. Ще си отида и без награда!
- Тъй не бива!Не мога аз да изпроводя без награда спасителя на дъщеря си - извикал синорникът. - Отвори си устата!
Овчарят си отворил устата. Старият синорник навирил нагоре главата си и духнал три пъти в отворената овчарска уста.
- Сега - рекъл той - ти ще разбираш езика на всяка птица, на всяко животно и на всяка буболечка. Но внимавай добре и пази тайната!
Овчарят се простил с главатаря на змиите, поклонил се на неговата дъщеря, пепелянката, и излязъл от пещерата. Змиите, които пазели пещерата, мигом се заплели, направили жив вратник и затворили входа. Като вървял през гората, овчарят напрягал слух, чувал гласовете на на птиците и разбирал всичко, което си приказвали помежду си. Радостта му била голяма, защото проумявал и думите на песните им. Когато стигнал до нивата, където оставил стадото си - синорът бил вече изгорял.
Седнал овчарят под едно дърво и се поизлегнал върху дънера му - да се отмори. В туй време долетели два черни гарвана. Те кацнали върху по-горния клон и си заговорили на своя гарвански език.
- Виждаш ли тоя овчар? - изгракал по-старият гарван. - Той пасе чужди овце и се храни с просеник. Лежи си сиромахът под дървото и не знае, че на два разкрача от него има цяла делва с жълтици.
- Що щат тия пари там? - попитал вторият.
- Преди сто години трима души разбойници превариха един търговец, утрепаха го, взеха му парите и ги заровиха под голямата круша. Аз тогава бях малко гарванче като тебе. Стоях пак на този клон и гледах. Заровиха жълтиците тримата разбойници, заминаха пак по обир и вече не се върнаха. Трябва да са ги утрепали някъде.
Като чул тия думи, овчарят скочил, затекъл се към дома си и подир малко се върнал с един търнокоп. Започнал да копае, изкопал делвата, напълнил си торбичката с жълтици и слязъл в село. Купил си цяло стадо овце, издигнал си нова къща, задомил се и казал сбогом на сиромашията.
Един ден някогашният овчар си спомнил за своите другари, които пасат стада в планините и се хранят само с просеник.
- Жено - рекъл той, - замеси една бяла погача, разточи вита баница и заколи по-хубавата кокошка. Довечера ще имаме гости.
- Кого смяташ да поканиш на вечеря?
- В планината имам трима добри приятели - овчари. Сиромаси хора. Цяла година ходят подир овцете на своите чорбаджии и за труда си получават само сух просеник. Нека похапнат хубаво на моята трапеза. И те са хора.
Запретнала се домакинята и приготвила вечерята, а той отишъл в планината и поканил старите си другари.
- Идете, бретя, у дома. Жена ми е приготвила добра вечеря. Нахранете се хубаво и идете да се видите с домашните си. За нищо не берете грижа.
- А кой ще пази стадата ни тази нощ? - попитали овчарите.
- Аз ще ги пазя.
Овчарите слезли към селото, а пазачът прибрал стадата и легнал в кошарата. Кучетата дремели между овцете. По едно време от гората се навървили пет- шест големи вълка. Наближили оградата на кошарата и започнали да си говорят помежду си:
- Хайде да грабнем по едно агне! - предложил по-гладният.
- Да грабнем, но между овцете лежат злите овчарски кучета. Много са опасни, по-добре да не ги закачаме! - обадил се друг вълк.
- Елате братя вълци - дигнало се едно от младите овчарски кучета, - изберете си по-охранените агнета. Ний ще мълчим, ако ни обещаете, че в гората ще изядем агнетата заедно. И ние искаме да си похапнем агнешко месо.
Между кучетата се намирал един стар пес само с два зъба в устата.
- Дума да не става! - скочил песът и козината му настръхнала. - Додето стоят тия два зъба в устата ми, не ще позволя косъм да падне от вълната на агнетата.
И почнал да лае толкова силно, че вълците се уплашили, подвили опашки и побягнали пак в гората.
На другия ден, когато се завърнали овчарите от село, оня, дето им вардел стадата, поръчал да вържат по един камък върху шиите на младите кучета и да ги издавят в дълбокия вир. Да оставят живо само старото куче с двата зъба. Овчарите го попитали каква вина имат кучетата, но той отсякъл с ръка:
- Не ме питайте, то си е моя тайна. Повярвайте ми, че го правя за добро - и се прибрал в село.
Овчарите изпълнили поръчката му. Останали само с едно старо, но вярно куче.
Прибрал се стопанинът в къщи и рекъл на жена си:
- Искаш ли да се поразходим до лозето?
- Искам - отвърнала жената.
Оседлал той жребеца и кобилата си, помогнал на жена си да се качи на кобилата, а той яхнал жребеца. Потеглили към лозето. По пътя кобилата изостанала надире. Конят се обърнал и почнал да я хока:
- Бързай, мари, защо изоставаш? Както се влачиш, до довечера няма да стигнем лозето.
- На тебе ти е лесно, но питаш ли мене? - изпъшкала кобилата.
- Защо?
- Защото ти носиш само един човек, а пък аз нося трима: господарката, нейното неродено бебе и моето неродено конче.
Като чул тия думи, стопанинът почнал високо да се смее.
- Защо се смееш? - попитала го жена му.
- Не мога да ти кажа - отвърнал той.
- Моля ти се, кажи ми.
- Не бива.
- Защо не бива?
- Защото ако ти кажа - ще стане нещо лошо.
- Да става каквото ще!Аз искам да ми кажеш, защото съм ти жена и трябва да зная всичките ти тайни. Ако не ми кажеш, ще се хвърля в дълбокия вир, дето овчарите тая сутрин издавиха кучетата.
Нямало що да прави бедният човек и склонил да й каже тайната вечерта, като се върнат в къщи. Разходили се до лозето, набрали една кошница грозде и обърнали конете назад. Върнали се в къщи. Жената пак го подхванала:
- Казвай сега защо се засмя, когато отивахме към лозето!
- Почакай малко да изкопая един трап! - отвърнал мъжът, изкопал една яма, човешки бой дълбока, и легнал в нея.
Тъкмо в туй време от кошарата пристигнало старото куче с двата зъба. Като разбрало какво ще става, то легнало до трапа и почнало жално да вие. Жената влязла в къщи, отчупила половин хляб и го хвърлила към кучето, за да млъкне. Кучето продължило да вие, без да помирише хляба. Тогава петелът дотърчал от бунището, заловил се да кълве хляба и закъткал кокошките. След като изкълвал хляба, той подскокнал на плета, плеснал с криле и почнал да кукурига.
- Какво ти е толкова додражало? Не виждаш ли, че нашия стопанин лежи в трапа и се гласи да умре? - укорило го старото куче.
- Нека умре, щом като не може да се разбере с жена си. Аз имам четиридесет жени - ярки и квачки, и мога да кажа, че всичките ме слушат. Когато намеря някъде зърна за кълване, викам ги и те да кълват, затуй ме уважават. А пък нашият стопанин не може да се разбере с една жена. Защо не й каже, че ще умре ако издаде тайната?
Като чул думите на петела, стопанинът скочил, измъкнал се от ямата и рекъл на жена си:
- Слушай, жено, щом ти кажа тайната, която зная - свършено е с мене.
- Какъв е този трап? - попитала жената.
- Този трап ще бъде моят гроб.
- Ах, мъжо, мъжо, какво щяхме да направим! Мълчи, мъжо, мълчи! Не искам да ти зная тайната, само бъди жив и здрав! - викнала жената и го накарала по-скоро да зарине ямата.
