Селянинът и дяволът
Имало едно време един умен и хитър селянин. За неговите лудории може много да се разказва, но най-интересната история е за това как той срещнал дявола и го надхитрил.
Веднъж селянинът отишъл на нивата да оре. Цял ден орал и когато започнало да се смрачава, решил да се прибере у дома. Ненадейно видял сред полето купчинка горящи въглени. Приближил се, и какво да види — върху въглените седяло малко дяволче.
— Ти май седиш върху огъня — казал селянинът.
— Така е — отговорило дяволчето, — седя върху огъня. След това тук ще има толкова злато и сребро, колкото не си виждал през целия си живот.
— Огънят е на моята нива, а това значи, че е мой.
— Ще бъде твой, ако се съгласиш две години да ми даваш половината от това, което ще порасне на нивата — отговорило дяволчето.
— Добре — казал с готовност селянинът. — Но за да не спорим при подялбата, ще се разберем така: ти ще вземеш това, което ще израсте над земята, а аз — това, което ще остане под земята.
Това много се харесало на дяволчето. Тогава хитрият селянин посадил ряпа. Дошло време да се прибира реколтата. Дяволчето пристигнало да вземе това, което му се полагало, но намерило само пожълтели листа и стебла. А селянинът извадил ряпата и останал много доволен.
— Ти ме измами — казало дяволчето, — но така няма да продължава. Сега аз ще взема това, което ще остане под земята, а ти ще вземеш това, което ще порасне над земята.
— Съгласен съм — казал селянинът.
Дошло време за сеитба. Този път селянинът посял пшеница. Когато пшеницата узряла, той отишъл на полето и събрал пълните класове. Дяволчето дошло, видяло голото стърнище и от яд се заклещило в една цепнатина.
— Така ви се пада на вас, дяволите! — казал хитрият селянин, взел съкровището и се прибрал у дома.